DSC_0586-1Минка Димитрова – Шакти

Годината е 2003 и аз за първи път посещавам йога практика. Защо точно йога? Има ли сила, която те кара да направиш първата крачка?

Сега си отговарям на тези въпроси, знаейки мъдрите думи на моя духовен учител Свами Сатянанда – „Ако нещо започне да се случва, оставете го да се случва. Събитията поемат по своя предначертан път автоматично.“
И така, месец след като йога се вплете в живота ми, се озовах на първия си йога – семинар, организиран от Българска йога асоциация, с лектор Свами Шивамурти. Това беше преломен момент в живота ми, откривайки Пътя , по който чувствах че трябва да вървя… или може би вече вървях без да осъзнавам. Учителите, които срещнах там и към които изпитах и продължавам да изпитвам дълбоко уважение; прекрасната организация, която бях създали, и която сякаш беше само и единствено с цел да те доближи, да те докосне, спечелиха сърцето ми и докоснаха душата ми.

Последвалите семинари, пътуванията и престоите в ашрамите в Гърция и Индия бяха естествено продължение на това, което се беше зародило – един вътрешен стремеж да опозная себе си, другите и света.
Не искам да използвам клишета, но йога наистина промени живота ми – трансформацията беше бавна и не винаги приятна, правех стъпка по стъпка, така както прохожда малко дете. Докато в един момент осъзнах, че стъпвам все по-уверено и стабилно…
И в този момент, съвсем спонтанно дойде потребността да споделя с другите това знание, до което се бях докоснала. Да го споделя с хора, които очакваха мига, в който да открият своя Път. Създаването на зала и провеждането на йога практики в моето родно градче си беше предизвикателство, но решението беше взето , както и голямата отговорност към която водеше то. Отговорност както към хората, които ще застанат очакващи пред мен, така и към системата Сатянанда йога. Не исках да разочаровам нито едните, нито другите.
Последваха обучения, благодарение на които се научих как да преподавам йога, но истинското вдъхновение знам, че идва от моите Учители. Знам, че на всяка практика те са до мен – невидими, подкрепящи, обичащи.
С любов и преклонение пред тях!